2 nov 2019, 21:16

Лъжа

  Poesía
627 0 0

Думите, които не изричаме,

в тайни се вричаме.

Затваряме нечия нечистотия,

душата пълним с мръсотия.

 

Ще викнете срещу мен –

в този тих и мрачен ден,

че тайни има хубави,

да, де, но какви?

 

Залъгваме човека отсреща,

пълним го с надежда гореща.

Радост носи му тази новина,

после не изпитвате ли вина?

 

Винаги бъдете честни,

дори без думи чудесни.

Истината винаги е царица,

не лъжете дори на скица.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слънчице Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...