7 feb 2008, 9:47

Лъжа грешно истинска... 

  Poesía » De amor
686 0 2
Не искам да чувам стъпките ти
как отекват в тъмнината...
Не искам този вик от болка
пак да разкъса тишината!
Не си тръгвай... не ме оставяй безутешна,
старата болка пак ще обсеби душата.
С една лъжа, грешно истинска,
с една целувка, от мрака изплувала,
дай ми смисъл...
Дай ми, пък макар и наивница да ме прави това!!!
А така се страхувам,
страх от безутешна самота...

© Красинка кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??