Лъжа грешно истинска...

7 февр. 2008 г., 09:47

Поэзия » Любовная

658 0 2

Не искам да чувам стъпките ти
как отекват в тъмнината...
Не искам този вик от болка
пак да разкъса тишината!
Не си тръгвай... не ме оставяй безутешна,
старата болка пак ще обсеби душата.
С една лъжа, грешно истинска,
с една целувка, от мрака изплувала,
дай ми смисъл...
Дай ми, пък макар и наивница да ме прави това!!!
А така се страхувам,
страх от безутешна самота...

Лъжа грешно истинска...

Свързани произведения

Комментарии

Предложения