7.02.2008 г., 9:47 ч.

Лъжа грешно истинска... 

  Поезия » Любовна
659 0 2
Не искам да чувам стъпките ти
как отекват в тъмнината...
Не искам този вик от болка
пак да разкъса тишината!
Не си тръгвай... не ме оставяй безутешна,
старата болка пак ще обсеби душата.
С една лъжа, грешно истинска,
с една целувка, от мрака изплувала,
дай ми смисъл...
Дай ми, пък макар и наивница да ме прави това!!!
А така се страхувам,
страх от безутешна самота...

© Красинка кръстева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??