7.02.2008 г., 9:47

Лъжа грешно истинска...

904 0 2
Не искам да чувам стъпките ти
как отекват в тъмнината...
Не искам този вик от болка
пак да разкъса тишината!
Не си тръгвай... не ме оставяй безутешна,
старата болка пак ще обсеби душата.
С една лъжа, грешно истинска,
с една целувка, от мрака изплувала,
дай ми смисъл...
Дай ми, пък макар и наивница да ме прави това!!!
А така се страхувам,
страх от безутешна самота...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красинка кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...