Лъжата
Лъжата. Нея най я мразя.
Тя подмолен е крадец.
Макар от нея да се пазя.
Ме посочват с пръст - "лъжец".
От това те заболява много.
От това нагарча на душата.
Подозират и те съдят строго.
И забравят как стоят нещата.
Когато се опитваш да си честен.
Когато се опитваш да си прям.
Често ставаш неуместен.
И ти се приисква да си ням..
Да си спестявал и да си мълчал.
Дори и истината отначало.
Може би тогава би успял,
счупеното да оставиш цяло.
И някак си, те обявяват за лъжец.
Защо? Когато истината само
си казвал като младенец?
и то - конкретно, ясно, прямо...
На оня свят ще вземеш що си сял...
Истината, любовта и топлината.
Ще вземеш туй което тук си дал,
затуй горко ти ако си посял лъжата.
Аз знам защо ме обвиняват.
Защото съм ги наранил!
Затова лъжата ми вменяват.
Но никога и нищо не съм крил.
И пак се чудя как ли да говоря...
Възможно ли е нараненото сърце,
да се поправи, излекува.. що да сторя?
Самò утихва разбушувано море...
Но като утихне, става огледало.
И в него се оглеждат небесата.
Над него всичко би се спряло,
тъй простичко стоят нещата.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лебовски Todos los derechos reservados
