Лъжата
Лъжата. Нея най я мразя.
Тя подмолен е крадец.
Макар от нея да се пазя.
Ме посочват с пръст - "лъжец".
От това те заболява много.
От това нагарча на душата.
Подозират и те съдят строго.
И забравят как стоят нещата.
Когато се опитваш да си честен.
Когато се опитваш да си прям.
Често ставаш неуместен.
И ти се приисква да си ням..
Да си спестявал и да си мълчал.
Дори и истината отначало.
Може би тогава би успял,
счупеното да оставиш цяло.
И някак си, те обявяват за лъжец.
Защо? Когато истината само
си казвал като младенец?
и то - конкретно, ясно, прямо...
На оня свят ще вземеш що си сял...
Истината, любовта и топлината.
Ще вземеш туй което тук си дал,
затуй горко ти ако си посял лъжата.
Аз знам защо ме обвиняват.
Защото съм ги наранил!
Затова лъжата ми вменяват.
Но никога и нищо не съм крил.
И пак се чудя как ли да говоря...
Възможно ли е нараненото сърце,
да се поправи, излекува.. що да сторя?
Самò утихва разбушувано море...
Но като утихне, става огледало.
И в него се оглеждат небесата.
Над него всичко би се спряло,
тъй простичко стоят нещата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лебовски Всички права запазени
