ЛЮБИМА
Зад прозореца ми заскрежен,
вятър клонката навън люлее.
С добрината си е устремен,
снежна топка да свали от нея.
Тя проплаква тихо под леда,
снагата ѝ като змия обгърнал,
вледенил поредната сълза,
към сърцето ѝ победно тръгнал.
Много влюбен, вятърът реши
нежно с криле да я прегърне,
душата ѝ... в себе си да приюти, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse