Любима
ЛЮБИМА
Зад прозореца ми заскрежен,
вятър клонката навън люлее.
С добрината си е устремен,
снежна топка да свали от нея.
Тя проплаква тихо под леда,
снагата ѝ като змия обгърнал,
вледенил поредната сълза,
към сърцето ѝ победно тръгнал.
Много влюбен, вятърът реши
нежно с криле да я прегърне,
душата ѝ... в себе си да приюти,
преди на някъде да тръгне.
Последен вик разкъса простора.
Мъртва, клонката в снега полегна.
Ледът и вятърът все още спорят –
кому тя още е любима и потребна...
25 01 2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Борисова Всички права запазени
