Любима

Jan 26, 2019, 12:16 AM

Poetry

297 0 0

ЛЮБИМА
Зад прозореца ми заскрежен,
вятър клонката навън люлее.
С добрината си е устремен,
снежна топка да свали от нея.
Тя проплаква тихо под леда,
снагата ѝ като змия обгърнал,
вледенил поредната сълза,
към сърцето ѝ победно тръгнал.
Много влюбен, вятърът реши
нежно с криле да я прегърне,
душата ѝ... в себе си да приюти, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Любима

Want to read more?

Random works