Край каменния град в океан от сълзи,
ти стоеше като ярък лъч, пронизващ небето.
Светлина, която подчини сърцето,
душата и мечтите!
Топлина, която стопи ледовете,
събуди огъня от пепелта.
Прегръдка нежна от камъка прави злато.
Усмивка, по-красива даже и от боговете,
целувка страстна, пробуждаща душата.
Поглед като на Горгона вълшебен,
душа по-красива и от цвете,
сърце по-чисто и от роса.
Това бе ти за мен,
моя любима!