28 нояб. 2008 г., 23:25

Любима

925 0 0
Край каменния град в океан от сълзи,
ти стоеше като ярък лъч, пронизващ небето.
Светлина, която подчини сърцето,
душата и мечтите!
Топлина, която стопи ледовете,
събуди огъня от пепелта.
Прегръдка нежна от камъка прави злато.
Усмивка, по-красива даже и от боговете,
целувка страстна, пробуждаща душата.
Поглед като на Горгона вълшебен,
душа по-красива и от цвете,
сърце по-чисто и от роса.
Това бе ти за мен,
моя любима!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юли Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...