21 nov 2021, 10:50

Любима и мила 

  Poesía » De amor
666 3 9

Аз често не казвам любима и мила,

но често без думи рисувам любов,

отново сълзите в очите прикрила

ти идваш неканена с първия зов

и аз те разбирам, когато изгаряш

с първична, неистова, ангелска страст,

ти знаеш, че можеш и мен да накараш

да шепна без думи, но с трепетен глас,

че ти си отдавна от мен пожелана,

пред тебе аз винаги свеждам глава

и всяка отворена в тъмното рана

зараства, щом чуя пак твои слова.

 

Ти често не казваш любими и мили,

в очите ми виждаш какво си за мен

и в устните шепоти в думи стаила

до мене достигат и в сивия ден

отново аз търся и твоите ласки,

и устните жадни за сетна любов,

отдавна, отдавна съм вече пораснал,

откакто остана след първия зов,

дори и да пия горчива отрова

в кристалната чаша и с мътна вода,

ще тръпна след тебе отново, отново,

оставяйки в твоята моя следа...

© Димитър Станчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??