Любима и мила
Аз често не казвам любима и мила,
но често без думи рисувам любов,
отново сълзите в очите прикрила
ти идваш неканена с първия зов
и аз те разбирам, когато изгаряш
с първична, неистова, ангелска страст,
ти знаеш, че можеш и мен да накараш
да шепна без думи, но с трепетен глас,
че ти си отдавна от мен пожелана,
пред тебе аз винаги свеждам глава
и всяка отворена в тъмното рана
зараства, щом чуя пак твои слова.
Ти често не казваш любими и мили,
в очите ми виждаш какво си за мен
и в устните шепоти в думи стаила
до мене достигат и в сивия ден
отново аз търся и твоите ласки,
и устните жадни за сетна любов,
отдавна, отдавна съм вече пораснал,
откакто остана след първия зов,
дори и да пия горчива отрова
в кристалната чаша и с мътна вода,
ще тръпна след тебе отново, отново,
оставяйки в твоята моя следа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Станчев Всички права запазени
