Любима жена
734
0
0
Една жена подаде ми ръка,
с нея пак открих аз Любовта.
Една изстрадала душа, жена,
протегна тя към мен ръка.
Поех я аз нежно с усмивка в уста,
а пръстите ни сплетоха се веднага.
С надежда и вяра в Любовта
две сърца туптяха заедно.
Две тела се съединиха в едно.
Животът продължава.
Истината е това;
Хората не трябва да са сами.
Сродните души са заедно сега,
дано това продължи завинаги!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Миленов Todos los derechos reservados
