7 jul 2013, 12:09

Любима жена 

  Poesía » De amor
579 0 0

Една жена  подаде ми ръка,

с  нея пак открих аз Любовта.

Една изстрадала душа, жена,

протегна тя към мен ръка.

Поех я аз нежно с усмивка в уста,

а пръстите ни сплетоха се веднага.

С надежда и вяра в Любовта

две сърца туптяха заедно.

Две тела се съединиха в едно.

Животът продължава.

Истината е това;

Хората не трябва да са сами.

Сродните души са заедно сега,

дано това продължи завинаги!

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??