Jul 7, 2013, 12:09 PM

Любима жена

  Poetry » Love
733 0 0

Една жена  подаде ми ръка,

с  нея пак открих аз Любовта.

Една изстрадала душа, жена,

протегна тя към мен ръка.

Поех я аз нежно с усмивка в уста,

а пръстите ни сплетоха се веднага.

С надежда и вяра в Любовта

две сърца туптяха заедно.

Две тела се съединиха в едно.

Животът продължава.

Истината е това;

Хората не трябва да са сами.

Сродните души са заедно сега,

дано това продължи завинаги!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...