Любима жена
736
0
0
Една жена подаде ми ръка,
с нея пак открих аз Любовта.
Една изстрадала душа, жена,
протегна тя към мен ръка.
Поех я аз нежно с усмивка в уста,
а пръстите ни сплетоха се веднага.
С надежда и вяра в Любовта
две сърца туптяха заедно.
Две тела се съединиха в едно.
Животът продължава.
Истината е това;
Хората не трябва да са сами.
Сродните души са заедно сега,
дано това продължи завинаги!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Миленов Всички права запазени
