Любима моя
Любима моя,
животът ни не е поезия,
а скучна и протяжна проза,
в която залезите са обречени
и няма падащи звезди,
а само разпнати мечти.
Любима моя,
животът ни не е дори поема,
а скучен водевил,
във който няма главна роля
за нашите мечти.
Изтичат те през делничните дни
и няма никакви следи
за миналите дни.
Любима моя,
само твоят поглед е достатъчен,
за да забравя всичко
и като с вълшебна пръчка
да преобрази света около мен,
животът пак да е поезия,
опериран от вечната амнезия
на стъпкани мечти.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Светослав Григоров Todos los derechos reservados
