15 feb 2011, 19:35

Любима моя

  Poesía
2.2K 0 19

Любима моя,

животът ни не е поезия,

а скучна и протяжна проза,

в която залезите са обречени

и няма падащи звезди,

а само разпнати мечти.

Любима моя,

животът ни не е дори поема,

а скучен водевил,

във който няма главна роля

за нашите мечти.

Изтичат те през делничните дни

и няма никакви следи

за миналите дни.

Любима моя,

само твоят поглед е достатъчен,

за да забравя всичко

и като с вълшебна пръчка

да преобрази света около мен,

животът пак да е поезия,

опериран от вечната амнезия

на стъпкани мечти.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светослав Григоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Скъсани струни не възстановяваме
  • Скъса ми се струната тук!
  • Греееег, хм, задавено ми е от изненада! Поздрав, стихоплетецо, особено ми е приятно да се видя в ново амплоа! Че и Марко насълзен... Ай стига бе - накъде отива този свят? Сега - разпределяй - от кого ще е водката, кой да донесе сельодката и огурчиките, манатарката задушена или на скара с масълце... И щот` тук има изобилие от любов, ето и повода... Наздраве, момко, дерзай!
  • Хей, не познавате Светльо /тук - Грег/ лично и достатъчно, затова ви изненадва... Усетът към стихоплетство е в кръвта му, в душата и съзнанието му, откакто го знам, а иначе, доколкото знам - от доста по-рано - от младежка възраст. Чувала съм лично много негови стихове на всякакви теми и наистина са много добри. Поздрави и от мен, кръстнико! Дерзай!

  • Прекрасен стих!
    "...Любима моя,
    само твоят поглед е достатъчен,
    за да забравя всичко
    и като с вълшебна пръчка
    да преобрази света около мен,
    животът пак да е поезия..."

    Какво повече ти трябва?


Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...