15.02.2011 г., 19:35

Любима моя

2.2K 0 19

Любима моя,

животът ни не е поезия,

а скучна и протяжна проза,

в която залезите са обречени

и няма падащи звезди,

а само разпнати мечти.

Любима моя,

животът ни не е дори поема,

а скучен водевил,

във който няма главна роля

за нашите мечти.

Изтичат те през делничните дни

и няма никакви следи

за миналите дни.

Любима моя,

само твоят поглед е достатъчен,

за да забравя всичко

и като с вълшебна пръчка

да преобрази света около мен,

животът пак да е поезия,

опериран от вечната амнезия

на стъпкани мечти.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светослав Григоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Скъсани струни не възстановяваме
  • Скъса ми се струната тук!
  • Греееег, хм, задавено ми е от изненада! Поздрав, стихоплетецо, особено ми е приятно да се видя в ново амплоа! Че и Марко насълзен... Ай стига бе - накъде отива този свят? Сега - разпределяй - от кого ще е водката, кой да донесе сельодката и огурчиките, манатарката задушена или на скара с масълце... И щот` тук има изобилие от любов, ето и повода... Наздраве, момко, дерзай!
  • Хей, не познавате Светльо /тук - Грег/ лично и достатъчно, затова ви изненадва... Усетът към стихоплетство е в кръвта му, в душата и съзнанието му, откакто го знам, а иначе, доколкото знам - от доста по-рано - от младежка възраст. Чувала съм лично много негови стихове на всякакви теми и наистина са много добри. Поздрави и от мен, кръстнико! Дерзай!

  • Прекрасен стих!
    "...Любима моя,
    само твоят поглед е достатъчен,
    за да забравя всичко
    и като с вълшебна пръчка
    да преобрази света около мен,
    животът пак да е поезия..."

    Какво повече ти трябва?


Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...