15 февр. 2011 г., 19:35

Любима моя

2.2K 0 19

Любима моя,

животът ни не е поезия,

а скучна и протяжна проза,

в която залезите са обречени

и няма падащи звезди,

а само разпнати мечти.

Любима моя,

животът ни не е дори поема,

а скучен водевил,

във който няма главна роля

за нашите мечти.

Изтичат те през делничните дни

и няма никакви следи

за миналите дни.

Любима моя,

само твоят поглед е достатъчен,

за да забравя всичко

и като с вълшебна пръчка

да преобрази света около мен,

животът пак да е поезия,

опериран от вечната амнезия

на стъпкани мечти.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светослав Григоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Скъсани струни не възстановяваме
  • Скъса ми се струната тук!
  • Греееег, хм, задавено ми е от изненада! Поздрав, стихоплетецо, особено ми е приятно да се видя в ново амплоа! Че и Марко насълзен... Ай стига бе - накъде отива този свят? Сега - разпределяй - от кого ще е водката, кой да донесе сельодката и огурчиките, манатарката задушена или на скара с масълце... И щот` тук има изобилие от любов, ето и повода... Наздраве, момко, дерзай!
  • Хей, не познавате Светльо /тук - Грег/ лично и достатъчно, затова ви изненадва... Усетът към стихоплетство е в кръвта му, в душата и съзнанието му, откакто го знам, а иначе, доколкото знам - от доста по-рано - от младежка възраст. Чувала съм лично много негови стихове на всякакви теми и наистина са много добри. Поздрави и от мен, кръстнико! Дерзай!

  • Прекрасен стих!
    "...Любима моя,
    само твоят поглед е достатъчен,
    за да забравя всичко
    и като с вълшебна пръчка
    да преобрази света около мен,
    животът пак да е поезия..."

    Какво повече ти трябва?


Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....