15 февр. 2011 г., 19:35

Любима моя

2.2K 0 19

Любима моя,

животът ни не е поезия,

а скучна и протяжна проза,

в която залезите са обречени

и няма падащи звезди,

а само разпнати мечти.

Любима моя,

животът ни не е дори поема,

а скучен водевил,

във който няма главна роля

за нашите мечти.

Изтичат те през делничните дни

и няма никакви следи

за миналите дни.

Любима моя,

само твоят поглед е достатъчен,

за да забравя всичко

и като с вълшебна пръчка

да преобрази света около мен,

животът пак да е поезия,

опериран от вечната амнезия

на стъпкани мечти.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светослав Григоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Скъсани струни не възстановяваме
  • Скъса ми се струната тук!
  • Греееег, хм, задавено ми е от изненада! Поздрав, стихоплетецо, особено ми е приятно да се видя в ново амплоа! Че и Марко насълзен... Ай стига бе - накъде отива този свят? Сега - разпределяй - от кого ще е водката, кой да донесе сельодката и огурчиките, манатарката задушена или на скара с масълце... И щот` тук има изобилие от любов, ето и повода... Наздраве, момко, дерзай!
  • Хей, не познавате Светльо /тук - Грег/ лично и достатъчно, затова ви изненадва... Усетът към стихоплетство е в кръвта му, в душата и съзнанието му, откакто го знам, а иначе, доколкото знам - от доста по-рано - от младежка възраст. Чувала съм лично много негови стихове на всякакви теми и наистина са много добри. Поздрави и от мен, кръстнико! Дерзай!

  • Прекрасен стих!
    "...Любима моя,
    само твоят поглед е достатъчен,
    за да забравя всичко
    и като с вълшебна пръчка
    да преобрази света около мен,
    животът пак да е поезия..."

    Какво повече ти трябва?


Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...