Когато връщам се нощес,
тя, милата, ме чака!
Не казва: „Закъсня и днес!...”,
не кряка като сврака.
Не пили ми, че съм пиян
и щом съм прав, залитам.
Защо съм с панталон разпран,
дори за туй не пита!...
И знае своя си урок –
ботушите събува.
За нея дявол съм и бог.
Какъв ли ме сънува? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse
МОЯТ МОМЪК – Р.Бърнс
Сърцето му е от злато.
Не момък е, а капка.
Той ходи с плюшено палто
и светлосиня шапка.
За мен е всичко в този свят,
със него съм богата.
Какъв чудесен занаят —
да режеш с плуг земята!
Ще дойде вечер в къщи той,
измокрен цял и капнал:
— Преоблечи се, друже мой,
пък и да беше хапнал.
Ще го зарадвам от душа,
леглата са готови.
Чорапите му подсуша
и му приготвя нови.
На север ходих и на юг
и знам кой колко струва.
Не, като него никой друг
не може да танцува.
Веднъж ли в танца той блестя
с чорапи и с чепици
и с туй главите завъртя
на много хубавици!
От малко съм доволна аз.
Ще минеме щастливо,
да има къшей хляб за нас
и в чашите ни пиво.