Любимата жена (по Р.Бърнс, "Моят момък")
Когато връщам се нощес,
тя, милата, ме чака!
Не казва: „Закъсня и днес!...”,
не кряка като сврака.
Не пили ми, че съм пиян
и щом съм прав, залитам.
Защо съм с панталон разпран,
дори за туй не пита!...
И знае своя си урок –
ботушите събува.
За нея дявол съм и бог.
Какъв ли ме сънува?
На масата - букет цветя.
От сватбата – година!
Леглото ни приготвя тя -
тъй мила и невинна...
Едва държа се на крака
и сякаш съм на кораб.
Дали целунах й ръка?
Не помня, мили хора...
Все пак любимата жена
ме слага да си легна.
Прозявам се във тишина
и хлъцвам за последно...
Разпуска си косите тя,
с въздишка се съблича...
Е, ще й кажа сутринта,
че още я обичам!...
© Роберт All rights reserved.
