Dec 2, 2017, 3:07 PM  

Любимата жена (по Р.Бърнс, "Моят момък") 

  Poetry » Parody, Other
1394 5 13
Когато връщам се нощес,
тя, милата, ме чака!
Не казва: „Закъсня и днес!...”,
не кряка като сврака.
Не пили ми, че съм пиян
и щом съм прав, залитам.
Защо съм с панталон разпран,
дори за туй не пита!...
И знае своя си урок –
ботушите събува.
За нея дявол съм и бог.
Какъв ли ме сънува? ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роберт All rights reserved.

МОЯТ МОМЪК – Р.Бърнс

 

Сърцето му е от злато.

Не момък е, а капка.

Той ходи с плюшено палто

и светлосиня шапка.

 

За мен е всичко в този свят,

със него съм богата.

Какъв чудесен занаят —

да режеш с плуг земята!

 

Ще дойде вечер в къщи той,

измокрен цял и капнал:

— Преоблечи се, друже мой,

пък и да беше хапнал.

 

Ще го зарадвам от душа,

леглата са готови.

Чорапите му подсуша

и му приготвя нови.

 

На север ходих и на юг

и знам кой колко струва.

Не, като него никой друг

не може да танцува.

 

Веднъж ли в танца той блестя

с чорапи и с чепици

и с туй главите завъртя

на много хубавици!

 

От малко съм доволна аз.

Ще минеме щастливо,

да има къшей хляб за нас

и в чашите ни пиво.

Random works
: ??:??