izi55 (Ива ВалМан)
131 102
18 ene 2025, 10:00

Любимият остарява 

  Poesía
41 2 2

Любимият остарява,
но така достолепно.
Гледам го - побелял е
някак си неусетно.

Попрегърбил се е леко,
коленете разтрива,
а понякога вечер
на фотьойла заспива.

Вече носи шапка и шал,
и ръкавици дори.
Прави на двама ни чай
и нещо все го боли...

Посяга към очилата,
филма щом ще се чете
и одеало намята
моето старо момче.

Но още ме гледа така,
сякаш сме на по двайсет
и ме държи за ръка,
а аз до него сияя.

Остарява любимият,
виждам го, остарява...
Но в очите ми, сините,
вечно млади оставаме.

© Ива ВалМан Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубав стих!
    Времето върви, неусетно остаряваме, но да - в мислите си оставаме млади...
  • Красиво остаряване.
    Един вечен преход в който Любовта доминира.
    Поздравления, Ива ВалМан!
Propuestas
: ??:??