Любимият остарява

Jan 18, 2025, 10:00 AM

Poetry

42 2 2

Любимият остарява,
но така достолепно.
Гледам го - побелял е
някак си неусетно.

Попрегърбил се е леко,
коленете разтрива,
а понякога вечер
на фотьойла заспива.

Вече носи шапка и шал,
и ръкавици дори.
Прави на двама ни чай
и нещо все го боли...

Посяга към очилата,
филма щом ще се чете
и одеало намята
моето старо момче.

Но още ме гледа така,
сякаш сме на по двайсет
и ме държи за ръка,
а аз до него сияя.

Остарява любимият,
виждам го, остарява...
Но в очите ми, сините,
вечно млади оставаме.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

r_iva (Райна Иванова)

2025-01-18T15:51:55+02:00

Хубав стих!
Времето върви, неусетно остаряваме, но да - в мислите си оставаме млади...
Ranrozar (Стойчо Станев)

2025-01-18T10:04:16+02:00

Красиво остаряване.
Един вечен преход в който Любовта доминира.
Поздравления, Ива ВалМан!