Любимият остарява
Любимият остарява,
но така достолепно.
Гледам го - побелял е
някак си неусетно.
Попрегърбил се е леко,
коленете разтрива,
а понякога вечер
на фотьойла заспива.
Вече носи шапка и шал,
и ръкавици дори.
Прави на двама ни чай
и нещо все го боли...
Посяга към очилата,
филма щом ще се чете
и одеало намята
моето старо момче.
Но още ме гледа така,
сякаш сме на по двайсет
и ме държи за ръка,
а аз до него сияя.
Остарява любимият,
виждам го, остарява...
Но в очите ми, сините,
вечно млади оставаме.
© Ива ВалМан All rights reserved.
