18 mar 2008, 20:52

Любов

1.3K 0 1
        

                         Защо се питаме:

                         Какво е радост?

                         Какво е щастие?

                         Какво тъга?

                         Не забелязваме

                         ни листопада,

                         ни бялото вълшебство

                         на снега.

                         Очите ни остават ослепени

                         за цвят, дъга и

                         нежен слънчев свод.

                         Душите ни се чувстват уморени

                         от дните, пълни 

                         с монотонен ход.

                         И в миг избухва

                         светлина и пламък.

                         И цялото вълшебство

                         на света се слива

                         във сърцата ни от камък

                         и им дарява чудна топлота.

                         И този миг е

                         пълен с радост, с мъка,

                         със прекрасни чувства

                         и със нежен зов,

                         защото в нашия

                         живот дошла е

                         най-чаканата гостенка -

                         ЛЮБОВ!

                  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Симитчиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...