18.03.2008 г., 20:52

Любов

1.3K 0 1
        

                         Защо се питаме:

                         Какво е радост?

                         Какво е щастие?

                         Какво тъга?

                         Не забелязваме

                         ни листопада,

                         ни бялото вълшебство

                         на снега.

                         Очите ни остават ослепени

                         за цвят, дъга и

                         нежен слънчев свод.

                         Душите ни се чувстват уморени

                         от дните, пълни 

                         с монотонен ход.

                         И в миг избухва

                         светлина и пламък.

                         И цялото вълшебство

                         на света се слива

                         във сърцата ни от камък

                         и им дарява чудна топлота.

                         И този миг е

                         пълен с радост, с мъка,

                         със прекрасни чувства

                         и със нежен зов,

                         защото в нашия

                         живот дошла е

                         най-чаканата гостенка -

                         ЛЮБОВ!

                  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Симитчиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...