18.03.2008 г., 20:52

Любов

1.3K 0 1
        

                         Защо се питаме:

                         Какво е радост?

                         Какво е щастие?

                         Какво тъга?

                         Не забелязваме

                         ни листопада,

                         ни бялото вълшебство

                         на снега.

                         Очите ни остават ослепени

                         за цвят, дъга и

                         нежен слънчев свод.

                         Душите ни се чувстват уморени

                         от дните, пълни 

                         с монотонен ход.

                         И в миг избухва

                         светлина и пламък.

                         И цялото вълшебство

                         на света се слива

                         във сърцата ни от камък

                         и им дарява чудна топлота.

                         И този миг е

                         пълен с радост, с мъка,

                         със прекрасни чувства

                         и със нежен зов,

                         защото в нашия

                         живот дошла е

                         най-чаканата гостенка -

                         ЛЮБОВ!

                  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Симитчиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...