Защо се питаме:
Какво е радост?
Какво е щастие?
Какво тъга?
Не забелязваме
ни листопада,
ни бялото вълшебство
на снега.
Очите ни остават ослепени
за цвят, дъга и
нежен слънчев свод.
Душите ни се чувстват уморени
от дните, пълни
с монотонен ход.
И в миг избухва
светлина и пламък.
И цялото вълшебство
на света се слива
във сърцата ни от камък
и им дарява чудна топлота.
И този миг е
пълен с радост, с мъка,
със прекрасни чувства
и със нежен зов,
защото в нашия
живот дошла е
най-чаканата гостенка -
ЛЮБОВ!
© Гергана Симитчиева Всички права запазени