18 мар. 2008 г., 20:52

Любов

1.3K 0 1
        

                         Защо се питаме:

                         Какво е радост?

                         Какво е щастие?

                         Какво тъга?

                         Не забелязваме

                         ни листопада,

                         ни бялото вълшебство

                         на снега.

                         Очите ни остават ослепени

                         за цвят, дъга и

                         нежен слънчев свод.

                         Душите ни се чувстват уморени

                         от дните, пълни 

                         с монотонен ход.

                         И в миг избухва

                         светлина и пламък.

                         И цялото вълшебство

                         на света се слива

                         във сърцата ни от камък

                         и им дарява чудна топлота.

                         И този миг е

                         пълен с радост, с мъка,

                         със прекрасни чувства

                         и със нежен зов,

                         защото в нашия

                         живот дошла е

                         най-чаканата гостенка -

                         ЛЮБОВ!

                  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Симитчиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...