Любов...

20 feb 2012, 20:18

Poesía » De amor

775 0 2

Да погледам звездите с теб,

това е мечтата ми,

да затворя очи и ти до мен, приседнал,

подаваш ми ръка.

Затварям очи - усмихваш се,

нежно шепнеш - обичам те,

но - сън ли е?

или просто една фантазия.

Толкова ли е лесна любовта,

толкова ли наранява - тя,

наистина ли може да си щастлив

от любовта и дали ще я намеря

днес - питам се сега.

Раними сме,

а отново търсим любовта,

утехата и в нашите сърца,

чакаме отново за прегръдка,

а в сърцето пламък да гори.

С нетърпение чакаме момента,

в който отново ще се срещнем

с любовта - тази, която ни кара

да бъдем щастливи.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

pisatelkata_vt (Джулияна Николова)

2012-12-11T17:50:58+02:00

този коментар не се отнася за това произведение, а за предното което го редактирах или по скоро замених с н%D
severianin (Валентин Чернев)

2012-02-21T12:06:20+02:00

Да коментираш, ама какво? Ритъм ли, рими ли, метафори и сравнения ли, поанти и внушения ли? Или може би липсващия смисъл. Защото да докоснеш сърцето може, ама "до сърцето" не значи нищо. Да пламне любов след усмивката е едно, но да догаря - точно обратното. Да не говорим, че ритъм, който прогаря, е опасно нещо. Въобще стихописането си има правила. Само дето тук ги няма...