Любов...
1K
0
2
Да погледам звездите с теб,
това е мечтата ми,
да затворя очи и ти до мен, приседнал,
подаваш ми ръка.
Затварям очи - усмихваш се,
нежно шепнеш - обичам те,
но - сън ли е?
или просто една фантазия.
Толкова ли е лесна любовта,
толкова ли наранява - тя,
наистина ли може да си щастлив
от любовта и дали ще я намеря
днес - питам се сега.
Раними сме,
а отново търсим любовта,
утехата и в нашите сърца,
чакаме отново за прегръдка,
а в сърцето пламък да гори.
С нетърпение чакаме момента,
в който отново ще се срещнем
с любовта - тази, която ни кара
да бъдем щастливи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Джулияна Николова Все права защищены
