1 dic 2007, 20:14

Любов... 

  Poesía » De amor
777 0 2
Намерих сили да търся брод,
с любовта започвам нов живот.
Толкова беше безразличен моят свят,
не усещах аромат, не виждах цвят.
Чудех се докога ще е така,
да живея в самота...
Дойде и този ден,
който върна вярата в мен.
Изпълни ме с нови надежди,
любовта облече ми невидими одежди,
от мен струеше светлина толкова ясна
и почувствах се като принцеса
в приказка прекрасна.
При моя любим аз ще се върна,
силно ще го прегърна
и всяко щастие ще възвърна...
Отпий и ти от чашата на любовта,
сподели я с човек, на когото държиш.
Ще усетиш в кръвта си жар,
не се плаши, за сърцето това е цяр.
Незнайно кога
в забрава ще потъне твоята самота.
Ще погледнеш любимия човек в очите
и ще усетиш огъня в гърдите.
Като феникс
от пепелта се ражда Тя,
покорява душите и замайва главите.
Не се страхувай,
това е Тя - Любовта...

© Анита РаНгелОва Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • много красив стих браво поздравления
    и мнооого прегръдки от мен6+
  • Браво,Анита!Радвам се,че си намерила брод!Поздравявам те!
Propuestas
: ??:??