1.12.2007 г., 20:14

Любов...

1.1K 0 2
Намерих сили да търся брод,
с любовта започвам нов живот.
Толкова беше безразличен моят свят,
не усещах аромат, не виждах цвят.
Чудех се докога ще е така,
да живея в самота...
Дойде и този ден,
който върна вярата в мен.
Изпълни ме с нови надежди,
любовта облече ми невидими одежди,
от мен струеше светлина толкова ясна
и почувствах се като принцеса
в приказка прекрасна.
При моя любим аз ще се върна,
силно ще го прегърна
и всяко щастие ще възвърна...
Отпий и ти от чашата на любовта,
сподели я с човек, на когото държиш.
Ще усетиш в кръвта си жар,
не се плаши, за сърцето това е цяр.
Незнайно кога
в забрава ще потъне твоята самота.
Ще погледнеш любимия човек в очите
и ще усетиш огъня в гърдите.
Като феникс
от пепелта се ражда Тя,
покорява душите и замайва главите.
Не се страхувай,
това е Тя - Любовта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анита РаНгелОва Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • много красив стих браво поздравления
    и мнооого прегръдки от мен6+
  • Браво,Анита!Радвам се,че си намерила брод!Поздравявам те!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....