Dec 1, 2007, 8:14 PM

Любов...

  Poetry » Love
1.1K 0 2
Намерих сили да търся брод,
с любовта започвам нов живот.
Толкова беше безразличен моят свят,
не усещах аромат, не виждах цвят.
Чудех се докога ще е така,
да живея в самота...
Дойде и този ден,
който върна вярата в мен.
Изпълни ме с нови надежди,
любовта облече ми невидими одежди,
от мен струеше светлина толкова ясна
и почувствах се като принцеса
в приказка прекрасна.
При моя любим аз ще се върна,
силно ще го прегърна
и всяко щастие ще възвърна...
Отпий и ти от чашата на любовта,
сподели я с човек, на когото държиш.
Ще усетиш в кръвта си жар,
не се плаши, за сърцето това е цяр.
Незнайно кога
в забрава ще потъне твоята самота.
Ще погледнеш любимия човек в очите
и ще усетиш огъня в гърдите.
Като феникс
от пепелта се ражда Тя,
покорява душите и замайва главите.
Не се страхувай,
това е Тя - Любовта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анита РаНгелОва All rights reserved.

Comments

Comments

  • много красив стих браво поздравления
    и мнооого прегръдки от мен6+
  • Браво,Анита!Радвам се,че си намерила брод!Поздравявам те!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...