Dec 1, 2007, 8:14 PM

Любов...

  Poetry » Love
1.1K 0 2
Намерих сили да търся брод,
с любовта започвам нов живот.
Толкова беше безразличен моят свят,
не усещах аромат, не виждах цвят.
Чудех се докога ще е така,
да живея в самота...
Дойде и този ден,
който върна вярата в мен.
Изпълни ме с нови надежди,
любовта облече ми невидими одежди,
от мен струеше светлина толкова ясна
и почувствах се като принцеса
в приказка прекрасна.
При моя любим аз ще се върна,
силно ще го прегърна
и всяко щастие ще възвърна...
Отпий и ти от чашата на любовта,
сподели я с човек, на когото държиш.
Ще усетиш в кръвта си жар,
не се плаши, за сърцето това е цяр.
Незнайно кога
в забрава ще потъне твоята самота.
Ще погледнеш любимия човек в очите
и ще усетиш огъня в гърдите.
Като феникс
от пепелта се ражда Тя,
покорява душите и замайва главите.
Не се страхувай,
това е Тя - Любовта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анита РаНгелОва All rights reserved.

Comments

Comments

  • много красив стих браво поздравления
    и мнооого прегръдки от мен6+
  • Браво,Анита!Радвам се,че си намерила брод!Поздравявам те!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...