27 dic 2007, 15:31

Любов

842 0 0

ЛЮБОВ

 

Любов си ти, защо те срещнах късно,
когато съм излишна в твоя ден?
Защо допуснах те в света си безгранично,
когато знаех аз, че няма да си с мен?

 

След тебе в омагьосан кръг въртя се,
до мен е друг, но тебе искам още.
Минават дни, изминаха дори години,
но всичко тук ми шепне твойто име.

 

На любов научи ме, и от любов боли ме,
не знаеш колко често идваш във съня ми.
Не знаеш още как безумно те желая,
макар да зная, че сега си с нея.

 

12. ХI. 2005 г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...