27.12.2007 г., 15:31

Любов

848 0 0

ЛЮБОВ

 

Любов си ти, защо те срещнах късно,
когато съм излишна в твоя ден?
Защо допуснах те в света си безгранично,
когато знаех аз, че няма да си с мен?

 

След тебе в омагьосан кръг въртя се,
до мен е друг, но тебе искам още.
Минават дни, изминаха дори години,
но всичко тук ми шепне твойто име.

 

На любов научи ме, и от любов боли ме,
не знаеш колко често идваш във съня ми.
Не знаеш още как безумно те желая,
макар да зная, че сега си с нея.

 

12. ХI. 2005 г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...