27.12.2007 г., 15:31

Любов

837 0 0

ЛЮБОВ

 

Любов си ти, защо те срещнах късно,
когато съм излишна в твоя ден?
Защо допуснах те в света си безгранично,
когато знаех аз, че няма да си с мен?

 

След тебе в омагьосан кръг въртя се,
до мен е друг, но тебе искам още.
Минават дни, изминаха дори години,
но всичко тук ми шепне твойто име.

 

На любов научи ме, и от любов боли ме,
не знаеш колко често идваш във съня ми.
Не знаеш още как безумно те желая,
макар да зная, че сега си с нея.

 

12. ХI. 2005 г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...