18 dic 2007, 9:26

Любов

1.4K 0 3

 ЛЮБОВ

 

Не искам да бъда просто жена.

Искам да съм неестествена, неземна...

И когато ме погледнеш, просто ей така,

да съм сигурна, че ще те жегна...

 

И искам да си винаги до мене!

Сигурна се чувствам с теб. Защо, не знам.

Дали, защото те познавам дълго време

или защото като мен се чувстваш сам?!

 

Ако дойде ден такъв за среща,

аз ще бъда като ученичка във нощта,

която чака в парка, с кръв във вените гореща

да я погали ученикът по дланта...

 

Не мислиш ли, че сме твърде зрели

да говорим за ученическа любов?!

Или пък - не! Защо? Дори и 30 прелетели,

ний сме като пепеляшка без пантоф!

 

Нали така е? Като в детска приказка щастлива,

където принцът си е млад, принцесата красива;

изгаряща е любовта, пламти, а въздухът замира...

И до самия край е между тях, и не умира...

 

Любовта е сложна плетеница.

За нея хората не знаят, а гадаят...

Тя неусетно идва и отлита като птица,

но раните в душата я издават и дерзаят...

 

Затуй е по-приятно да е като във театър!

Да има там герои, сцени, антураж...

Но задуха ли студен, омразен вятър,

да слезеш ти от сцената със чаша вино - за кураж!

 

Макар, че не признавам аз любов такава!

За мен тя трябва да е като ураган!

И ако сцената е тясна пък за двама -

проблеми няма - главният герой остава сам!

 

Единствено такава я признавам любовта:

изпълнена със вяра, тръпка и желание.

И ако няма нийде друга по света,

то аз ще я създам с усмивка и дихание!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бенита Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...