Любов
ЛЮБОВ
Не искам да бъда просто жена.
Искам да съм неестествена, неземна...
И когато ме погледнеш, просто ей така,
да съм сигурна, че ще те жегна...
И искам да си винаги до мене!
Сигурна се чувствам с теб. Защо, не знам.
Дали, защото те познавам дълго време
или защото като мен се чувстваш сам?!
Ако дойде ден такъв за среща,
аз ще бъда като ученичка във нощта,
която чака в парка, с кръв във вените гореща
да я погали ученикът по дланта...
Не мислиш ли, че сме твърде зрели
да говорим за ученическа любов?!
Или пък - не! Защо? Дори и 30 прелетели,
ний сме като пепеляшка без пантоф!
Нали така е? Като в детска приказка щастлива,
където принцът си е млад, принцесата красива;
изгаряща е любовта, пламти, а въздухът замира...
И до самия край е между тях, и не умира...
Любовта е сложна плетеница.
За нея хората не знаят, а гадаят...
Тя неусетно идва и отлита като птица,
но раните в душата я издават и дерзаят...
Затуй е по-приятно да е като във театър!
Да има там герои, сцени, антураж...
Но задуха ли студен, омразен вятър,
да слезеш ти от сцената със чаша вино - за кураж!
Макар, че не признавам аз любов такава!
За мен тя трябва да е като ураган!
И ако сцената е тясна пък за двама -
проблеми няма - главният герой остава сам!
Единствено такава я признавам любовта:
изпълнена със вяра, тръпка и желание.
И ако няма нийде друга по света,
то аз ще я създам с усмивка и дихание!
© Бенита All rights reserved.
