ЛЮБОВ

Не искам да бъда просто жена.

Искам да съм неестествена, неземна...

И когато ме погледнеш, просто ей така,

да съм сигурна, че ще те жегна...

И искам да си винаги до мене!

Сигурна се чувствам с теб. Защо, не знам.

Дали, защото те познавам дълго време

или защото като мен се чувстваш сам?!

Ако дойде ден такъв за среща,

аз ще бъда като ученичка във нощта,

която чака в парка, с кръв във вените гореща

да я погали ученикът по дланта...

Не мислиш ли, че сме твърде зрели

да говорим за ученическа любов?!

Или пък - не! Защо? Дори и 30 прелетели,

ний сме като пепеляшка без пантоф!

Нали така е? Като в детска приказка щастлива,

където принцът си е млад, принцесата красива;

изгаряща е любовта, пламти, а въздухът замира...

И до самия край е между тях, и не умира...

Любовта е сложна плетеница.

За нея хората не знаят, а гадаят...

Тя неусетно идва и отлита като птица,

но раните в душата я издават и дерзаят...

Затуй е по-приятно да е като във театър!

Да има там герои, сцени, антураж...

Но задуха ли студен, омразен вятър,

да слезеш ти от сцената със чаша вино - за кураж!

Макар, че не признавам аз любов такава!

За мен тя трябва да е като ураган!

И ако сцената е тясна пък за двама -

проблеми няма - главният герой остава сам!

Единствено такава я признавам любовта:

изпълнена със вяра, тръпка и желание.

И ако няма нийде друга по света,

то аз ще я създам с усмивка и дихание!