Любов

1 ene 2008, 17:41

Poesía » De amor

706 0 3

Беше знойно лято

и любов безкрайна имаше във нас!

Но дойде буря мразовита

и стените й високи разруши!

Всичко между нас приключи

и мъка във очите ни блести!

Не ни се иска, но така реши съдбата,

да сме разделени двама - ти и аз!

Мрачно е небето, не светят веч звездите,

С нашата любов угаснаха и те!

Сълзите, които ний проляхме,

се превърнаха в реки дълбоки!

Пълни с мъка и самота.

Сега по различни пътища поехме ти и аз!

Без посока, без цел

е пътят ни далечен!

Лутаме се ний във тъмнината

със надеждата, че някъде ще пламне светлина!

Светлината на любовта!!!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Lovely_sun (Диди)

2008-01-04T12:20:48+02:00

Браво, Алекс! Мн е хубаво! Продължавай в същия дух :*
rosen_dream (Росен Яворов)

2008-01-01T20:35:32+02:00

Браво мило дете...
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-01-01T19:23:37+02:00

Ех, тази тъй хубава и желана ЛЮБОВ...
с обич за теб.