Любов
Беше знойно лято
и любов безкрайна имаше във нас!
Но дойде буря мразовита
и стените й високи разруши!
Всичко между нас приключи
и мъка във очите ни блести!
Не ни се иска, но така реши съдбата,
да сме разделени двама - ти и аз!
Мрачно е небето, не светят веч звездите,
С нашата любов угаснаха и те!
Сълзите, които ний проляхме,
се превърнаха в реки дълбоки!
Пълни с мъка и самота.
Сега по различни пътища поехме ти и аз!
Без посока, без цел
е пътят ни далечен!
Лутаме се ний във тъмнината
със надеждата, че някъде ще пламне светлина!
Светлината на любовта!!!
© Ивана Петкова All rights reserved.
