fargusan (Ивана Петкова)
6 1
Jan 1, 2008, 5:41 PM

Любов 

  Poetry » Love
658 0 3
 

Беше знойно лято

и любов безкрайна имаше във нас!

Но дойде буря мразовита

и стените й високи разруши!

Всичко между нас приключи

и мъка във очите ни блести!

Не ни се иска, но така реши съдбата,

да сме разделени двама - ти и аз!

Мрачно е небето, не светят веч звездите,

С нашата любов угаснаха и те!

Сълзите, които ний проляхме,

се превърнаха в реки дълбоки!

Пълни с мъка и самота.

Сега по различни пътища поехме ти и аз!

Без посока, без цел

е пътят ни далечен!

Лутаме се ний във тъмнината

със надеждата, че някъде ще пламне светлина!

Светлината на любовта!!!

© Ивана Петкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??