Любов
Беше знойно лято
и любов безкрайна имаше във нас!
Но дойде буря мразовита
и стените й високи разруши!
Всичко между нас приключи
и мъка във очите ни блести!
Не ни се иска, но така реши съдбата,
да сме разделени двама - ти и аз!
Мрачно е небето, не светят веч звездите,
С нашата любов угаснаха и те!
Сълзите, които ний проляхме,
се превърнаха в реки дълбоки!
Пълни с мъка и самота.
Сега по различни пътища поехме ти и аз!
Без посока, без цел
е пътят ни далечен!
Лутаме се ний във тъмнината
със надеждата, че някъде ще пламне светлина!
Светлината на любовта!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивана Петкова Всички права запазени
