14 mar 2012, 11:01

Любов

  Poesía
917 0 1

За живота си без теб до днес не мислех -

необходима бе ми повече от всичко.

Не ме интересуваше и болката и нищо,

че страдах всеки път, когато те има.

Откакто съществувам, за теб войни и битки печелех и губех,

и песни, и сълзи за тебе редях...

... и се молех...

Но днес не се доближавай,

ти нямаш място в моята душа.

Тръгни си, думичка не казвай,

добре ми е без теб... сама...

Когато бе за мене всичко, сърцето ми без жал уби.

Сега се връщаш, искаш да останеш... но уви...

С очите му не гледай, сърцето остави,

аз няма пак да трепна, защото моето кърви.

И нищо че е този, когото чаках цял живот,

за мене няма вече чувства,

благодари на себе си... Любов...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Фи Орцева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • не мисля, че като художествена стойност е нещо кои знае какво...обаче смятам, че е истинско и това всъщност е прекрасното..дано си щастлива !

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...