Mar 14, 2012, 11:01 AM

Любов

  Poetry
910 0 1

За живота си без теб до днес не мислех -

необходима бе ми повече от всичко.

Не ме интересуваше и болката и нищо,

че страдах всеки път, когато те има.

Откакто съществувам, за теб войни и битки печелех и губех,

и песни, и сълзи за тебе редях...

... и се молех...

Но днес не се доближавай,

ти нямаш място в моята душа.

Тръгни си, думичка не казвай,

добре ми е без теб... сама...

Когато бе за мене всичко, сърцето ми без жал уби.

Сега се връщаш, искаш да останеш... но уви...

С очите му не гледай, сърцето остави,

аз няма пак да трепна, защото моето кърви.

И нищо че е този, когото чаках цял живот,

за мене няма вече чувства,

благодари на себе си... Любов...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Фи Орцева All rights reserved.

Comments

Comments

  • не мисля, че като художествена стойност е нещо кои знае какво...обаче смятам, че е истинско и това всъщност е прекрасното..дано си щастлива !

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....