ХЕРОН (Борис)
17 200
3 ago 2005, 15:56

ЛЮБОВ 

  Poesía
1237 1 5

ЛЮБОВ

Зимна вечер, студ самота и мрак,

Черни сенки в тъмните пространства.

И лъч светлина през прокобата на злото пак!

Свещице крехка ранима и прекрасна,

С блясък нежен, безбрежна сила,

Леден пламък, смърт красива.

~~~~

Любов ме като мисъл осенила.

Прозрение за жал и радост.

Кога доскосна ме, кога замина?

Блян ли си или мъгла красива?

Цвете дъхаво с бодли трънливи.

Вино вкусно посипанос лъжливи думи.

~~~~

Сладка болка любовта е ,

Сладка, но дълбоки рани прави.

Защо не я оставим ти кажи ми?

Защото твърде много без ней боли ни!

© Борис Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Разбирам. чувствам всяка дума,ти ми помогна да си спомня нещо,благодаря!
  • страшно хубаво е-не само втория куплет.И не се критикувай.
  • Прекрасно е Браво!!!
  • хаха мерси, на мен ми хаерсва само вторият куплет
  • дано да хареса на всички, въпреки че в него има прекалено много от мен и може би прекалената емоционалност го е поразвалила...
Propuestas
: ??:??