ХЕРОН

17 el resultado

Кондьо – воин на Добротата и Чистотата 🇧🇬

Всяко формирование, било то обществено, физическо или ментално изживява неизменния си път, преминавайки през неизбежните етапи на зараждане, връх и упадък. Това, иначе историографско твърдение, може без никакво колебание да бъде имплицирано и развито на философско, логическо, че дори и естетическо н ...
2.3K 1 3

Бъди, бъди ... 🇧🇬

Днес отново поглед в мрака свой отправям
В търсене на светъл ден
Очи с усмивка на лице отварям,
Но отвърнах поглед заслепен.
Не на мен бе писано да съм щастлив, ...
1.2K 2

Неизречени вопли 🇧🇬

Живея в клопката на своите тайни-
неизречени слова.
Спомняй миналите дни омайни,
оплетени във утринна мъгла.
И ето, иде пладне, ...
1.2K 7

* * * 🇧🇬

Земи безкрайни, мен простете,
слънцето залязва в този час
ветрове, о , думи неразбрани понесете,
за мен, за теб - за всички нас.
Камбана траурна забива, ...
1.2K 3

Човешко и анималистично в "Мазна свирка" на Оркестър Миш-маш 🇧🇬

Светът, в който живеем се променя непрестанно. Мощните тласъци на прогреса карат и нас да се движим - по-силно, по-високо, по-бързо, както е казал някой анонимен елин.
Оттогава много се е променило и в схващанията за света - нашата сакрална обител. Материалното доминира над менталното, плътското над ...
4.6K 8

О, Фортуна 🇧🇬

О, Фортуна
О, Фортуна, ти коя решаваш
Какви ще бъдат съдбините на света.
На свещената си воля подчиняваш
Всеки появил се изпод твоята снага. ...
3.1K 8

Сам 🇧🇬

Сам
Сам... в пустиня мрачна
Затворен в храм от черна глухота
Тъмнината в мене лик прихваща
Жив ли съм? Аз отговор не ща .. ...
1.7K 5

*** 🇧🇬

Казваш: смисъл няма, краят е отдавна предрешен,
Усмивхаш се, ала в очите пламък гасне.
Пътуваш - цялата трепериш, сякаш колос разрушен,
Плачеш – спри се, чакай светлото небе.
Гледай – там на небосвода нов се пристан мержелей, ...
1.1K 3

Погребението на ангела 🇧🇬

Погребението на Ангела
Съзлите се ронеха като падащи бисери. Летяха по тъмния път на неизбежната си участ, докато не се разбиваха в зeмята с трясък, обсипвайки всичко окло себе си с кристален прашец. Плач изпълваше пространството, а въздухyт разнасяше тягостното му ехо някъде напред.. докато и от не ...
1.6K 7

МАЛКОТО ЦВЕТЕНЦЕ 🇧🇬

Малкото цветенце
Веднъж, докато си вървях из гората си мислех. За какво ли живея..За себе си...за другите..за младостта за удоволствията....за любовта??? Вървях и си мислех защо и защо? Защо не взема ножа защо да не си прережа вените или сънната артерия...Ще тъжат ден, ще тъжат два пък ще им мине... ...
2K 6

Разходка в гробището 🇧🇬

Разходка в гробището
Иван бродеше сам межу студените гробове, които го гледаха със студени каменни очи. Кръстовете се редяха покрай него, но той виждаше не моретата от сълзи, а само редици от парчета обработен гранит. Нещо и ...
2.5K 13

ЕДНА 🇧🇬

Една

Една сьдба, един живот човешки,
Пьт трьнлив през дните зли и жежки;
Една бе тя в море от бурени и пепел, ...
2K 1

ЛЮБОВ 🇧🇬

ЛЮБОВ
Зимна вечер, студ самота и мрак,
Черни сенки в тъмните пространства.
И лъч светлина през прокобата на злото пак!
Свещице крехка ранима и прекрасна, ...
1.5K 1 5