ЛЮБОВ
ЛЮБОВ
Зимна вечер, студ самота и мрак,
Черни сенки в тъмните пространства.
И лъч светлина през прокобата на злото пак!
Свещице крехка ранима и прекрасна,
С блясък нежен, безбрежна сила,
Леден пламък, смърт красива.
~~~~
Любов ме като мисъл осенила.
Прозрение за жал и радост.
Кога доскосна ме, кога замина?
Блян ли си или мъгла красива?
Цвете дъхаво с бодли трънливи.
Вино вкусно посипанос лъжливи думи.
~~~~
Сладка болка любовта е ,
Сладка, но дълбоки рани прави.
Защо не я оставим ти кажи ми?
Защото твърде много без ней боли ни!
© Борис All rights reserved.
Браво!!!