Любов
Кога зашумят буките....
Ти догниваш бавно.
И излизат костите...
И белеят гадно.
А мухи там няма.
Тях даже ги е гнус
Дори цялата поляна,
Изсъхна, и пропи се с твоя вкус.
Никой не те знай къде си.
Никой и не ще.
И всеки сам ще се обеси,
Пред черното ти сърчице.
Но догнивай,
Оттърви света от твойто зло.
Во век поляната е гола.
Гола, без едно листо.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Кирил Гечев Todos los derechos reservados
