Любов

Poetry » Other

364 0 0

Кога зашумят буките....
Ти догниваш бавно.
И излизат костите...
И белеят гадно.

А мухи там няма.
Тях даже ги е гнус
Дори цялата поляна,
Изсъхна, и пропи се с твоя вкус.

Никой не те знай къде си.
Никой и не ще.
И всеки сам ще се обеси,
Пред черното ти сърчице.

Но догнивай,
Оттърви света от твойто зло.
Во век поляната е гола.
Гола, без едно листо.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0