Животът празен бе до този ден.

В който ти дойде при мен.

Нежни думи ми шептеше и по мен ехтеше.

Казваше, че всичко съм аз, което си искал до този час.

Усмихвах ти се аз и шепнех твоето име с чувство непознато до сега, емоция моя чужда.

Щастие за мене беше, мой спътник.

Всичко казвах ти аз, а ти ме слушаше.

Мислех си какво ми липсва, липсваше ми твоята усмивка.

Чудех се какво е това, а ти ми каза - любовта.

Завинаги оставам аз с теб.

С твоите мечти, тревоги.

Винаги до теб ще бъда, дори и по принуда.

Няма аз от теб да се откажа, дори и да се налага.

Мой си, ще ти шепна, дори от глас лишена.

Моя мъка, моя радост.