13.01.2010 г., 20:07

Любов

575 0 0

Животът празен бе до този ден.

В който ти дойде при мен.

Нежни думи ми шептеше и по мен ехтеше.

Казваше, че всичко съм аз, което си искал до този час.

Усмихвах ти се аз и шепнех твоето име с чувство непознато до сега, емоция моя чужда.

Щастие за мене беше, мой спътник.

Всичко казвах ти аз, а ти ме слушаше.

Мислех си какво ми липсва, липсваше ми твоята усмивка.

Чудех се какво е това, а ти ми каза - любовта.

Завинаги оставам аз с теб.

С твоите мечти, тревоги.

Винаги до теб ще бъда, дори и по принуда.

Няма аз от теб да се откажа, дори и да се налага.

Мой си, ще ти шепна, дори от глас лишена.

Моя мъка, моя радост.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кокс Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...