Животът празен бе до този ден.
В който ти дойде при мен.
Нежни думи ми шептеше и по мен ехтеше.
Казваше, че всичко съм аз, което си искал до този час.
Усмихвах ти се аз и шепнех твоето име с чувство непознато до сега, емоция моя чужда.
Щастие за мене беше, мой спътник.
Всичко казвах ти аз, а ти ме слушаше.
Мислех си какво ми липсва, липсваше ми твоята усмивка.
Чудех се какво е това, а ти ми каза - любовта.
Завинаги оставам аз с теб.
С твоите мечти, тревоги.
Винаги до теб ще бъда, дори и по принуда.
Няма аз от теб да се откажа, дори и да се налага.
Мой си, ще ти шепна, дори от глас лишена.
Моя мъка, моя радост.
© Кокс Всички права запазени