Върха на любовта изкачвам,
повече не искам да съм сам,
предели, граници прекрачвам,
мислиш ли, че аз не чувствам, знам?
Странно е, че всичко невъзможно
вече е история за мен,
колкото дори и да е сложно,
правех го за тебе ден след ден.
Двамата върха го покорихме,
минахме последната преграда,
заедно един за/до друг се бихме,
щастието почна да пропада.
Искаш ли в ръката да го вземеш,
искаш ли до край да задържиш,
все от някой трябва да отнемеш,
или други трябва да лишиш.
Пий до дъно чашата последна,
пий до дъно, после я разбий,
щастието който го погледна,
мъката след туй ще го затрий/пропий!
© Рот Кив Todos los derechos reservados