Върха на любовта изкачвам,

повече не искам да съм сам,

предели, граници прекрачвам,

мислиш ли, че аз не чувствам, знам?

Странно е, че всичко невъзможно

вече е история за мен,

колкото дори и да е сложно,

правех го за тебе ден след ден.

Двамата върха го покорихме,

минахме последната преграда,

заедно един за/до друг се бихме,

щастието почна да пропада.

Искаш ли в ръката да го вземеш,

искаш ли до край да задържиш,

все от някой трябва да отнемеш,

или  други трябва да лишиш.

Пий до дъно чашата последна,

пий до дъно, после я разбий,

щастието който го погледна,

мъката след туй ще го затрий/пропий!